Знанията за виното в България датират от най-древни времена. Традициите във винопроизводството и винената култура на територията на България са по-стари от самата Българска държава, създадена през 681 г. Исторически факт е, че на земите на древните Траки, които са населявали територията на днешна България, виното е било част от ежедневието и ритуалите на местните племена. Всъщност, най-древната европейска винокултура се е зародила в Тракия преди около 5000 години и тракийските винопроизводители са първите учители в тази насока в Европа. Традициите и методите във винопроизводството са наследени и запазени и до днес в България, благодарение на многото легенди и други фолклорни ритуали свързани с него. Народните песни също възхваляват виното и гроздето, като дори и Омир пише за известните тракийските вина в своите творби. Доказателства за високото развитие на винената културата по време на Траките могат да бъдат показани по цялата българска територия. Намерени са безброй артефакти и археологически находки под формата на амфори, ритони и делви за съхранение на вино. Въпреки всичко, най-голям интерес се пада на Панагюрското златно съкровище, състоящо се от златни набори за пиене на вино.

В развитието на винопроизводството в България, има много периоди на разцвет, съчетани с други на тотална разруха и изкореняване на лозята. Например, оглеждането на грозде е било изключително развито след пристигането на римляните на полуострова, докато, при разпада на Римската империя много лозя са били силно повредени, други тотално унищожени.. По късно, по времетото на Първото българско царство винопроизводството и пиенето на вино са били развити до такава степен, че Хан Крум решил да приеме закон за тотално унищожение и изкореняване на лозята в страната. През средните векове богомилите също са срещу тези, пиещи вино, но въпреки това винопроизводството продължава да се развива. Наравно с храната, хубавото вино се е продавало на европейските пазари. След падането на Българското царство под натиска на Османската империя и нейното владичество в периода от 14-ти до 19-ти век, винопроизводството в България продължава да съществува. На християнското население в този период е било позволено да произвеждат и консумират вино като основна част от техните християнски ритуали. През 18-ти век, традициите на пиене биват възобновени и се създава търсене на по-високо качествени вина, заради появата на по-богати християнски семейства. Допълнително външните пазари започват да се развиват, основно за червени вина от региона около Черно море. На мюсюлманите не им е било разрешено да пият вино според Корана, но те си остават любители на добрите десертни гроздя, които са и основната причина за наличието на такива лозя по територията на България.

След освобождението на България през 1878г., винената индустрия е претърпяла огромно развитие и през 1897г. общата засята площ с лозя е достигала 115 000 хектара. През това време, “филоксерата” е била разпространена във Франция и е достигнала до българските лозя през 1884г, като първо е засегнала Видинския регион. “Филоксерата” унищожила повечето от съществуващите лозови насаждения в страната и поставила край на традиционното винопроизводство в България. Унищожаването на хиляди хектари лозови насаждения е поставило българското винарство и винопроизводство на голям риск, но тъй като “филоксерата” вече е нанесла щети на други западноевропейски държави. Българското Министерство на земеделието е действало бързо, като е поканило известния френски винен експерт Пиер Виала да разреши проблема. Френския специалист е направил и други предложения, които водят до създаването на Плевенския институт по лозарство през 1902г. Презасаждането на лозята в страната е започнало през 1906г., но е направено с много бързи темпове след края на Първата Световна война.

Най-голямото развитие на българското винопроизводство е през периода 1920г. – 1930г. със създаването на лозови и винени стопанства. Тези стопанства превърнали винопроизводството в България от малък частен бизнес в основа за бъдещата винена индустрия. В началото на 20 век, са създадени няколко силни винени центрове, сред които в градовете Ловеч, Сухиндол, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Плевен и Сливен. Повече от тези стопанства са направени от австрийски и други западноевропейски експерти със среден капацитет от 500 до 1500 тона, докато площта в страната, засадена с лозови насаждения стигнала 200,000 хектара. След социалистическата революция през 1944г., винопроизводството в страната е монополизирано, консолидирано и превърнато в държавна индустрия. През социалистическия режим, някои от лозовите насаждения в страната били унищожени, заради кампанията на Москва против алкохолизма. Важен фактор, въведен от социалистическия режим в България, който рефлектира и днес върху Българската винена индустрия е, че има масово производство на международни сортове грозде като Ркацители, Мерло, Шардоне, Совиньон Блан, Каберне Совиньон, Мускат Отонел и Траминер. Пазарът на български вина първоначално е бил ограничен до Източния Блок на Съюза в рамките на икономическото партньорство. В периода 1960г – 1970г стандартите са били ниски, но след това е поставено началото на масовото производство на престижни червени сортове и вината излизат на международните пазари. През 1980г българските вина навлизат на западните пазари, постигайки успехи в Обединеното Кралство, Япония, Германия и други, но 90% от износа на вино отива към Русия.

След падането на социалистически режим през 1989г, българското винарство и винопроизводство претърпяват драстични промени. Индустрията е освободена от държавния монопол и в страната започва процес на приватизация на винените изби и Винпроми с големи сътресения -освобождаване на работници, дори затваряне и унищожаване. През 1991г., земеделските земи са върнати на собственици и техните наследници от преди 1994г, вследствие на което лозята стават собственост на многобройни наследници, поставяйки сериозна бариера за потенциалните инвеститори. Допълнително, винопроизводителите се сблъскали с проблема за контрола на качеството на закупеното грозде. Високото търсене на грозде всяка есен вдигало изкуствено цената и много честа практика е било да се извърва беритба преди гроздето да е достигнало технологична зрялост.Поради това българските вина в продължение на десетилетие са имали присъщ зелен акцент във вкуса и аромата, губейки голяма част от своите клиенти и пазари. Но ситуацията се е подобрила през 2000г. с българското участие в земеделски фондове и европейски програми като Сапард( Предприсъединителна Програма за развитие на Земеделието) и “ФАР”, благодарение на които много чужди инвеститори са успели да превърнат в реалност своите проекти за винени изби в модерни винарни. Това постепенно започнало да променя цялостната картина на българската винена индустрия, като малки, средни и големи перфектно конструирани и добре оборудвани винарни започват да се появяват във всички винарски региони на страната само за няколко години. С други частни инвестиции във винената индустрия и развитието на технологиите, може да се отчете, че имиджът на българското винопроизводство се е променил позитивно само за едно десетилетие. В новата ера на българската винена индустрия има тенденция към създаване на малки и средни винарни и стила на винопроизводството да върви ръка с ръка с модерните технологии на световно ниво. Въпреки това, загубата на доверие и вяра в българските вина е проблем, който все още не е решен.

Българският климат, почви и температури създават отлични климатични условия за отлеждане на превъзходни лозя и условия за винопроизводство. В страната има разнообразие на естествени тероари , подхождащи перфектно на практиките за винопроизводство, с буйни реки и хълмове постепенно накланящи се към бреговите зони, както и равнини и низини, обгърнати от планински хребети.

В България, има всичките четири сезона – мека зима, приятна и дълга есен, топло и сухо лято и цъфтяща пролет. Средната годишна температура за страната е + 14.7°C, докато средната температура от април до септември е +23°C. Средния сбор от необходимия за лозята варира между 3500°C и 3700°C. Сборът на валежи за година е между 470 и 953 литра/м2, докато слънчевата светлина в страната за година е между 2200 и 2500 часа. От една страна, климатът в Северната България се характеризира като средноконтинентален, подобен на средиземноморския. От друга страна, Северна България се отличава с мекия си континентален климат. Климатът около Черно море е морски, докато регионите с височина 1900-2000 метра над морското равнище имат планински климат.

Почвите са разнообразни в различните региони в страната. В България има канелени и сиво-дървесни почви, хумусно- карбонатни почви, киселинни почви, плодородни черноземни почви, планински почви, алувиално- ливадни, включващи дълбоки и плитки пясъчни почви и други. Всички те са изключително благоприятни за развитието на лозя, за доброто съзряване на гроздето и производството на качествени червени и бели вина.

Климатът, разположението и разнообразието в страната предоставят добра възможност за винопроизводство. България е облагодетелствана от отлична природа и свързаните с нея условия за отглеждане както на местни, така и на международни сортове грозде.

В ДВ 67/16.08.2005, е публикувано определянето на регионите за производството на винени лозя в България, като 2 основни– Дунавска равнина и Тракийската низина. Като преди това, (ДВ.162/13.07.1960), българската територия е разделена на пет главни винени региона, според различните почвени и климатични условия в страната. Тези региони са Дунавска равнина (Северна България), Черноморски регион ( Източна България), Розова долина( Подбалкана), Тракийска низина (Южна България), и Долината на река Струма (Югозападна България). Всичките тези региони предлага специфични условия за отглеждане на лозя за производство на различни видове вина.

Дунавска равнина (Северна България) е винен регион, който съдържа 49 различни микро площи и региони. Той се характеризира с мек континентален климат. Неговите основни характеристики включват топли лета и голям на брой слънчеви дни, както и много студени зими. Мъглите също са често срещани в региона. Почвите са основно черноземни и сивокафяво горски, както и алувиално-ливадни. Региона покрива централната и западната част на Дунавската равнина, северния бряг на река Дунав и нейните прилежащи региони. Най-типичните сортове грозде за региона са Шардоне, Алиготе, Мускат Отонел, Мискет и Ризлинг. Червените сортове в този регион са главно представени от Мерло, Каберне Совиньон, Памид и Гъмза. В Дунавския регион има производство на качествени бели вина, искрящи вина (по класическа технология) и качествени червени вина, които се характеризират със своят плодов аромат и свеж вкус.

Черноморски регион ( Източна България) Региона съдържа 32 микро региона около бреговата линия и Лудогорската област, като обхваща 30% от лозовите стопанства в цялата страна. Той обхваща винените региони на Варна, Бургас, Поморие, Добрич, Силистра, Шумен, Търговище. Климатът е повлиян от морето и се характеризира с топли лета, студени пролети и меки зими. Есента в Черноморския регион е топла, суха и дълга, което е благоприятно за събирането на достатъчно количество захари за производството на чудесни бели полусухи вина. Почвите са разнообразни, но съставени главно от черноземи, сивокафяво горски, алувиалноливадни и хумуснокарбонатни почви. 53% от белите сортове грозде са концентрирани в този регион, като най-важните са Димят, Мускат Отонел, Ркацители, Траминер, Ризлинг, Совиньон Блан, Шардоне, Алиготе, и Юни Блан. Червените сортове грозде са представени главно от Памид, Мерло и Каберне Совиньон. Черноморският винен регион е характерен с производството на някои от най-добрите сухи и полусухи български вина, които комбинират приятен плодов аромат, наситен вкус и елегантна свежест.

Розова долина (Подбалкан) включва 13 микро региона. Той е ситуиран на север от Стара Планина и обхваща две речни долини: тази от р.Тунджа на изток и р.Струма на запад. Главните винени региона са Сливен, Московец, Карнобат, Карложа, Хисаря, Шивачево, Ямбол и Сунгуларе. Климатичните условия и почвата се считат за изключително подходящи за оглеждането на висококачествени лозя. Почвите са основно кафяви и канеленогорски. Разнообразието на микро региони и почви е забележително, но най-важното са ветрените дренажи по склоновете на Средна Гора. Пример за тези отлични условия е фактът, че Розовата долина не е най-големият регион в България, но там се произвеждат едни от най-качествените вина. Основните сортове грозде в региона са Мерло, Каберне Совиньон, Ризлинг, Червен Мискет и Ркацители. Регионът е известен главно с производството на бели сухи и полусухи вина и по-малко червени и ароматизирани вина. Вината се характеризират с приятни плодови тонове, свежи и с хармоничен вкус. Вината, направени от местния сорт грозде Червен Мискет са от най-добрите представители от българските бели вина и са уникално богати на плодови аромати, елегантно тяло и нежен, запомнящ се послевкус.

Регион „Тракийска низина” (Южна България) притежава мек континентален климат с постоянни валежи през целият период на зреене на гроздето. Той включва 39 микро региони, представляващи 60% от червените сортове грозде в страната. Региона обхваща централната част на Тракийската низина и част от Сакар планина. Почвеният състав е основно канеленогорски, глинест и алувиалноливаден. Тракийската низина включва много винени центрове като Стара Загора, Нова Загора, Първомай, Чирпан, Кортен, Харманли, Свиленград, Ивайловград, Любимец., Асеновград и други. По-голямата част от червени сортове грозде на страната са в този регион, а именно Мерло, Памид, Сира, Каберне Совиньон, Мавруд, Червен Мискет, Рубин и други. Климатичните условия, предпазени от силните северни ветрове са подходящи за производството на богати, наситени, запомнящи се червени винени сортове като Каберне Совиньон, Мавруд, Мерло, Каберне Фран, Пети Вердо и други. Добрите вина, направени от местния сорт грозде Мавруд, са много популярни, тъй като съчетават вкус на малки червени плодове, подправки и трева. Асеновград, Перущица, Брестовица, Брезово, Карабунар и Септември са записани в историческите книги като сериозни винени центрове с основно производство на Мавруд и Памид. Белите сортове грозде са основно Совиньон Блан, Шардоне, Траминер и Мускат.

Региона на ,,Долината на река Струма” (Югозападна България) не е голям по територия и съдържа само 10 микро региона, но с много специфични климатични условия, които го правят близък до Средиземноморските региони. В региона има голямо разнообразие на почви (канелени и кафяви горски почви, алувиално-ливадни, планински почви, и други). Той включва части от Югозападния регион и обхваща речните низини на р.Стума и р.Места. Основните центрове са Петрич, Сандански, Мелник и Благоевград. Влиянието на средиземноморския климат, изключително високите температури и относително сухите почви благоприятстват отглеждането основно на висококачествени лозя. Най-основните сортове грозде в този регион са местният Мелник (Широка Мелнишка лоза), Мерло и Каберне Совиньон. Каберне Фран също присъства в региона. Вината на този регион се характеризират с топли южни тонове в аромата, с кръгъл вкус и богато усещане. Вината направени от местния сорт грозде Мелник ( Широка Мелнишка лоза) е създал огромен интерес с тяхното богатство и голям обем, придобивайки екзотични и много приятни вкусови нюанси при стареене.

Според Института по лозарство и винарство в Плевен в България има около 200 различни сортове грозде.

СТРУКТУРАТА НА СОРТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ

Червените сортове грозде доминират и представляват около 63% от отглеждани лози на територията на Република България, докато белите сортове грозде представляват около 30% и десертните сортове грозде около 6%.

Най-голямият дял на червени сортове грозде се пада на Памида, съставлявайки 16%. Следват го Мерло и Каберне Совиньон с всеки по 14%. Следвана от Гъмза с 4 % и Мелник (Широка мелнишка лоза) с 3% и други, сред които висока популярност придобиват Сира, Каберне Фран, Пино Ноар, Санджовезе, Темпранило, Малбек, Карменер, Фетска Негра и други.

Най-голяма част от белите сортове грозде са представени от Ркацители – 14%. Следвани от Димят с 7% и Червен Мискет с 6%, Мускат Отонел с 5% и Шардоне с 3%. Сортовете грозде Алиготе, Юни Блан, Ризлинг и Траминер са представени с 1% от лозята в България. Други, които набират популярност са Вилниое и Пино Гриджио, също и Марселан, Петит Мансенг, Совиньон Гри, Гренаш Блан и други.

През последните години, България е била свидетел на строителството на малки винарни с малки лозови стопанства, много подобни на френските шата. Основните сортове грозде в тези лозя са международно известните Мерло, Сира, Каберне Совиньон и Пино Ноар, както и традиционния местен сорт Мавруд.

МЕСТНИ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ

Местните български бели сортове грозде са: Димят, Врачански Мискет, Червен Мискет, Керацуда, Варненски Мискет (Димят и Ризлинг), Орфей (Червен мискет и Пино Ноар), Гергана (Димят и Мускат Отонел), Сунгуларски мискет( Червен мискет и Совиньон блан) и Бисер( Димят и Совиньон Блан).

Местни български червени сортове грозде са: Мавруд, Памид, Гъмза, Руен, Мелник, Шефка, Рубин (Небиоло и Сира), Тракийска Слава (Мавруд и Памид), Букет (Мавруд и Пино Ноар), и Евмолпия (Мавруд и Мерло)

Традиционните български сортове, които са най-популярни и са с най-голямо значение са Гъмза, Мавруд, Мелник, Руен, Рубин, Памид, Димят и Червен Мискет. Те са изследвани в детайл по долу:

Гъмза:

Гъмза е много стар и добре известен за България местен сорт грозде, който много често се свързва с Кадарка в Австрия, Турция, Румъния, Франция, Словакия, бивша Югославия и Унгария. Тя основно е отглеждана в Северните части на страната от стари времена, като до скоро се е използвала като основен сорт грозде за производството на червени вина от Северна България, докато в други части се отглеждат като малки насаждания в масиви. Гъмза основно се отглежда в регионите от българските градове като Плевен, Видин, Ново Село, Сухиндол и Крамолин. Отличителните характеристики на Гъмзата включват:

Люспа: тъмно синя и синьо-черна;тънка с дебел восъчен налеп,

Чепка: често стройна и с едно разклонение, цилиндрично коничена, голяма ( 15.4/8.2 см)

Грозде: сферично, малко(16.2/15.6 мм) деформирано, когато чепката е стройна

Сравнително късно зреещ сорт – края на септември, началото на октомври, но във Видинския регион – средата на септември

Добив от 1 лоза: 4-6 кг.

19-21.8% захарно съдържание при зреене, но по-наситен във Видинския регион

Вина: ярък рубинен цвят, приятни танини, характерни но леко свежи, с вкус на малки червени плодове(основно къпина), която е свежа и с лека структура

Най-добри, когато есента е суха и топла, а при влага люспата може да се скъса и грозда може да бъдат нападнат от сиво гниене

Трябва да се набира бързо и да се отглеждат в хълмистите места, вятърни региони с леко дренирани почви

Мавруд:

Местният сорт грозде Мавруд се намира главно в Южната част на страната, особено в регионите на българските градове Чирпан, Пловдив, Стара и Нова Загора, Асеновград и Пазарджик. От стари времена, Мавруд е разпространен само в България. Сортът грозде е считан за най-ценния в страната за производството на червени вина. Основните характеристики на гроздето от сорт Мавруд, включва:

Люспа: синьо черна, корава с твърд восъчен налеп, дебела

Чепка: полустройна към отхлабена, заради различните си разновидности, някои форми са стройни, крилати, големи и широки в основата

Грозде: сферично, плодово и малко (15.2/15мм)

Средно тегло: 387 г

Късно зреещ сорт – началото на октомври в региона на град Пловдив

Плодовитост: средна

Захарно съдържание: 17-23%

Титруеми киселини:6.1 – 10.7 г/ dm3

Най-добрите условия за Мавдуд: топли микро региони, без опасност за ниски зимни температури, и дълбоки, свежи алувиални почви

Не много податлив към оидиум и сиво гниене

Вина: достатъчно танини, дълбок рубинен цвят, вкус на къпина, приятен аромат, киселини в резерва, свежест и сладък вкус

Когато е в контакт с дъб, виното притежава дълбок, хармоничен и нежен вкус, както и сложен, но силен аромат

Мелник:

Това е местен български сорт, който расте само в България и носи името Мелник, защото е отглеждано в Мелнишкия регион на страната от дълги времена. Той е концентриран в община Благоевград, основно в регионите около селата Виноградец, Хърсово, Капатово, Марикостиново, както и в градовете Мелник, Петрич и Сандански. Основните характеристики на сорта грозде Мелник са следните:

Люспа: синьо черна, корава и твърда

Грозде: овално, малко(16/15 мм), кисело на вкус с много сок

Чепка: крилата, полукрилата, полукомпактна, средна към голяма (16.9/10.2 см)

Захарни нива: 20-24%

Титруеми киселини: 6-8г/ дм3

Късно зреещ сорт- първата част на октомври

Най-добрия е в мелнишкия регион, тъй като той се характеризира с ранна пролет, продължителни и топли есени, сравнително топли и меки зими, горещи лета, както и високи температури по време на растежа

Уязвим на ниски зимни температури и податливи към прорастване

След резитбата, трябва да има леко натоварване на лозата и връзването с две уши

Вина( млади): доминиращ аромат на череша, наситен черешов цвят, типичен пикантно кисел вкус и достатъчно плътност

Вина (отлежали): нюанси на коза и тютюн, лека пикантност и свежест, сложен и богат на аромати

Добро развитие, когато има контакт с дъб

Руен:

Руен е приет като сорт грозде от 1964 и е единствено отглеждан в региона на струмската долина в малки стопанства. Той е сравнително неизвестен сорт, тъй като повечето лозя, където е бил отглеждан са изкоренени в началото на комунистическия режим в България. След изкореняването, Руен е изгубил своята популярност, когато международни винари започват да му отдават значение и да го използват в производството на висококачествени вина. Руен е сорт, който е разглеждан като съчетание между Каберне Совиньон и Мелник, и виното произведено от него се счита за най-добро, когато е имало контакт с дъб. Вината са изключително подходящи за стареене и имат фин южен аромат.

Рубин:

Виненият сорт грозде Рубин е бил разпространен през 1961г., но е създаден през 1944 от Института по лозарство и винарство в град Плевен, който е съчетание между Сира и Небиоло. Основните му характеристики включват:

Грозде: сферично, малко, синьо-черно

Ранно до средно зреене, първата част на септември

Захарни нива: 23-25%( 28-30%, когато е сухо)

Вина: Уникален аромат, интензивен рубинен цвят, подобрява се и се развива при стареене

Използва се за производството на високо качествени трапезни вина и десертни вина

Памид:

Памида се счита за един от най-старите местни сортове грозде в страната, който се отглежда от времето на Траките. Той е основно концентриран в Южна България, а сега също се отглежда в Турция, бивша Югославия, Гърция, Румъния, Албания и Унгария, но не е така разпространен в България както в миналото. Неговите особени характеристики са:

Люспа: червена и тъмно червена, тънка и нежна

Грозде: овално, малко( 15.6/14.4 мм) с много сок, слабо закрепено към стъблото

Чепка: полукомпактна към разхлабена, цилиндрично-конусивиден, среден размер(16.4/10 см.)

Захарно Съдържание: 18-24%

Киселинност: 4-5г/дм3

Средно зреещ сорт, средата на септември

Отлична плодовитост

Добив от 1 лоза: 4-5 кг

Подходяща за всяка почва, особено резистентен към суша, не особено резистентен към сиво гниене и притежава средна резистентност към ниски зимни температури

Най-добър при отглеждане в хълмисти региони с леки дренирани почви

Вина: Най-добри, когато са млади, нисък екстракт и киселинност, леки, червени трапезни вина за масова консумация Не са подходящи за стареене.

Димят:

Димят е главно концентриран във винарския регион около Черно море, счита се за най-добър в региона на град Варна, като също така се намира и в Русия и бивша Югославия. Намира се също и в регионите на градовете от Ексиновград до Варна, Стара Загора и Шумен. Този стар местен сорт има следните основни характеристики:

Люспа: жълто-зелен цвят, крехък, тънък

Грозде: овално, голямо, с нюанси на ванилия, свежо, вкусно, сочно

Чепка: полукомпактна, конична, среден размер

Бързо зреещ сорт, с късно стареене в средната част на Септември

Добив: Високи

Използва се главно за производството на висок качествен материал за конячен дестилат и за бели трапезни вина

Резистентен към сиво гниене, но не резистентен към ниски зимни температури

Червен Мискет:

Този стар местен сорт е главно концентриран в Подбалканската долина и Средна Гора, в частност в регионите на Брезово и Карлово, както и в Сунгурларската долина. Червения Мискет също се намира в региона на градовете около Враца, Сливен, Ямбол, Стара Загора. Основните характеристики на този гроздов сорт са следните:

Люспа: покрита с дебел восъчен налеп и типични черни точки, корава, дебела, розово-червена с нюанси на виолетово

Грозде: приятен мискетов вкус, сладък, сочен, малък (14/14.2мм), деформиран, когато чепката е компактна и почти сферична

Чепка: полукомпактна към компактна с единично или двойно разклонение, среден размер (15.3/9.3см), цилиндрично конична

Средно тегло: 141-239 г

Захарно съдържание: 18-21%

Титруема киселина: 5,4-6г/дм3

Най-добре отглеждани във ветровити и хълмисти региони

Добив: 10000-12000 кг/хектар( когато са добре отглеждани)

Резистентен на слана

Киселината се подобрява когато е добре съчетана с други сортове

Вина: добър мискетов вкус, сламено жълт цвят, хармонично усещане

МЕЖДУНАРОДНИ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ

Освен местните винени сортове описани по-горе, има много международни сортове грозде, които са отглеждани в страната и са от огромно значение за винопроизводство в България.

Най-срещаните бели сортове грозде от международен произход в България са: Шардоне, Совиньон Блан, Гренаш Блан, Юни Блан, Мускат Отонел, Алиготе, Траминер, Ркацители, Шенин Блан, Вионио, Пино Гри, Кокорко, Ризлинг, Силванер и Фетская Алба.

Най-често срещаните червени сортове грозде от международен произход са: Каберне Совиньон, Мерло, Пино Ноар, Каберне Фран, Санджовезе, Темпранило, Гренаш, Сира, Гаме, Сензо, Сеперави и Зарчин.