БЪЛГАРИЯ…най-античната земя на Траките и винопроизводството…
Знанията за виното в България датират от най-древни времена и традициите във винопроизводството и винената култура на територията на България са по-стари от самата Българска държава, създадена през 681 г. България заема твърде специално място в европейската история на виното. Още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино.
Исторически факт е, че на земите на древните Траки, които са населявали територията на днешна България, виното е било част от ежедневието и ритуалите на местните племена. Те са считани за едни от най-добрите винари в Античността… Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища.
Според гръцката митология Семела е тракийско божество, майка на Дионис-богът на виното и веселието. Името се свързва с фригийското Земело „майка-земя” и старобългарското Землia. В една от версиите на разказа за Семела, богинята забременява от Зевс. Хера повиква представители на тракийско племе, за да изтръгнат бебето от утробата й и да го изгорят. От пепелта пораснали лозя.
Има и други митове и легенди, които насочват към траките. Според Омир, най-популярното вино било ароматното и тежко вино от Маронея, град в тогавашна Тракия, което Одисей използвал, за да упои циклопите, преди да забие копие в окото на Огрето.
Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „…дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие … когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…”. Това сведение за разреждането на виното може и да е преувеличено. В древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. За „варварски” се считал обичаят на траките да пият виното неразредено и то на един дъх. Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че античните вина били изключително гъсти и силни.
Друга тракийска легенда разказва за Орестий и неговото куче Сириус. Според нея кучето по чудодеен начин ражда парче дърво, което Орестий заравя в земята и на следващата пролет от него пониква първото лозе. Същият този Орестий е син на Девкалион, който е нещо като древногръцка версия на Ной. А Ной според библията е посадил след потопа първата лоза. Съвпаденията са много и имат за цел да покажат, че виното неизменно съпътства историята на човечеството, а е и неразделна част от историята на българските земи.
Траките издигат в култ виното и най-яркият пример за това е Дионис. Те имали добре развито лозарство, а славяните и прабългарите продължили силно развитата традиция при идването си на Балканския полуостров. За траките виното е било магическа напитка. От него са черпили вдъхновение и сила. Консумацията е била неизменна част от ритуалите, които са практикували. Именно виното е било онзи еликсир, който е извисявал духа на посветените и му позволявал да напусне тялото и да се пренесе в света на боговете, за да получи техните съвети и напътствия. За траките виното е свързано с веселие и блаженство, с вричане и гадаене. При траките всичко е било общо, с изключение на две неща – меча и чашата.
Традициите и методите във винопроизводството са наследени и запазени и до днес в България, благодарение на многото легенди и други фолклорни ритуали свързани с него. Народните песни също възхваляват виното и гроздето, като дори и доказателства за високото развитие на винената културата по време на Траките могат да бъдат показани по цялата българска територия.
Намерени са безброй артефакти и археологически находки под формата на амфори, ритони и делви за съхранение на вино. Въпреки всичко, най-голям интерес се пада на Панагюрското златно съкровище, състоящо се от златни набори за пиене на вино.